311. РУСИН СИ МАЙЦИ ДУМАШЕ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Русин си майци думаше:
- Яз ще да ида, мале ле,
нах Гюмюжинска касаба,
млад девежия да бъда,
катер камили да водя,
ранено конче да явам!
- Бре, нимой пода, Русине,
девежилък е гурбетлък -
гурбетлък, още исерлик.
Русин майка си ни слуша,
та стана Русин, отиде
нах Гюмюжинска касаба,
млад деведжия да бъде.
Мало и млого пустоял.
Русин се болен разболя.
Русин си ръча, поръча
до старата си майчица:
- Де да е майка, да дойде,
мене е твърде усилно.
Де го е зачула майка му.
Русиновата майчица
нощът е денем сторила,
та при Русина отиде.
- Защо ме викаш, Русине?
- Викам те, викам, мале ле,
мене е твърде усилно,
в селу да ме занесеш;
ку лежа, в село да лежа,
ку умра, в село да умра!
Та го в село донесе,
дали му скемле да седне.
Русин си майци думаше:
- Подай ми, мале, подай ми
моето назлъм кеменче,
да си Русин посвири,
белки ми дойде хубаво!
Даде му майка кеменче
и си Русин посвири,
и майка му си го питаше:
- Сино Русине, Русине,
ни дойде ли ти хубаво?
- Мале ле, стара мале ле,
още ми по-лошо станува,
яз ще да умра, загина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.