306. КИРАДЖИИ РАЗЛОЖАНИ И ДИМКА МОМА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Димчице ле, мома Димко!
Димка бели бяло платно,
на рекана, на лъкана.
Оттам минат кираджии,
кираджии разложени,
на Димка си отромоне:
- Мари, Димке, мома Димке,
да ми дадеш от платното,
от платното половината,
ще ти дадем ройно вино,
ройно вино и ракия.
- Кираджии, разложани,
я ви не ща ройно вино,
ройно вино и ракия.
Я ви шетам онва момче,
дето варви най-напреди,
дето кара девет коня,
девет коня ройно вино,
десетоно баш ракия.
- Мари, Димке, мома Димке,
той си ни е углавено,
за сватба му вино караме.
- Кираджии, разложани,
ако си е углавено,
здраво, жио да се жени.
Лю ко ни е углавено,
ваз път да му душа бере,
сас ножоме гроб копайте.

 

Драмско (СбНУ 8, с. 32).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.