29. КАКТО СЕ МОЛЕХ, ТЪЙ СТАНА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Както се молех, тъй стана...
Извадих конче хранено,
че си го рано оседлах
със синьо седло писано,
със позлатени зингии;
че си възседнах кончето,
отидох в росни ливади,
либе си тамо намерих:
зелено сено косило,
косило, та се вморило,
легнало, та си заспало,
ясно го слънце огряло.
Гледах го, мамо, гледах го,
не рачих да го събудя,
не рачих да го оставя;
че бръкнах в куин джобове,
извадих тънка махрама
и му лицето почистих,
очистих, мамо, и покрих,
че легнах, мамо, при него.
Първа ми съня грабнало,
кога се от сън събудих,
на нива либе отишло...

 

неуточнено (Стубел-РПС, с. 58).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.