263. ГЕОРГИ СИ ЗЛАТО ЛЕЕШЕ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Имала мама, имала
един си Георге, Георге ле,
той за син, той за дъщеря.
Чуди се мама, мае се
какъв занаят да вземе,
най го е мама отдала
във златарите златарче.
Георги си злато лееше,
дваж му лицето грееше.
Георги из пътя вървеше,
след него върви кадъна.
Кадъна дума на Георги:
- Вземи ме, вземи, Георге ле!
Георги кадъни думаше:
- Вземам те, вземам, кадъно,
ако си бяла българка.

 

Черногорово, Хасковско (непубликувана).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.