259. СИТНА РОСИЦА РОСНАЛА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Ситна росица роснала,
мотна е река текнала
приз наши равни дворове.
Лоша сам соня сонила,
млада нивеста носеше.
С червен бе прекрив прикрита,
с бял бе дюлбен завита!
- Дощеру моя майчина,
що ти е мило, най-мило?
- Най ми е мило, мале ле,
тьонку високу терзийче.
В собута рано ранеше,
та ми праматьо прудава -
синя, зелена куприна
и още бяла, червена.
Мене викаше да даде,
тьонки дарове да ткаем,
че е руднина гуляма,
млочку да си ги одарим.

 

Чепеларе, Асеновградско (непубликувана).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.