253. БОЖАНА И ТЕРЗИЙЧЕ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Гъста е мъгла паднала,
от мъгла се нищо не види,
само едно явор дърво
и под дървото седеше
едно ми младо терзийче.
Божана из път вървеше
и на терзийче думаше:
- Терзиче, младо комшиче,
да ми ушиеш елече,
без аршин да го премериш,
без ножици да го разрежеш
без игла да го ушиеш.
Терзийче каже Божани:
- Божано, моме убава,
че ти ушием елече -
на очи че го премерим,
със очи че го ушием,
ако ми омесиш погача:
без сито брашно да сееш,
без вода да го замесиш,
без огин да го изпечеш.
Божана каже терзийче:
- Терзиче, младо комшиче,
ти да ми ушиеш елече,
я че ти омесим погача -
през клепки брашно че сеем,
със сълзи че го замесим,
на груди че го размесим,
със душа че го изпечем.

 

Радуй, Брезнишко (непубликувана).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.