247. НА ЦАРЯ КИЛИМ ТЪКАЛА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Тъмен са облак задало
откъде пусто Плаково,
облака гърми, да трещи,
хората са чудо чудеха,
дали са бурни градове,
или са силни дъждове.
Не е било бурни градове,
нито пък силни дъждове.
Човек се от облак обади:
- Ний не сме бурни градове,
нито сме силни дъждове,
а най сме дошли за Янка.
Викайте Янка, питайте
защо е Янка желта, бледава,
дали е болна лежала,
или е болен гледала,
или е тежка неволна,
неволна тежка, непразна!
Викаха Янка, питаха.
Нито бе болна лежала,
нито бе болен гледала,
нито бе тежка неволна,
неволна тежка, непразна.
Най е на царя шетала,
на царя, на Костадина,
на царя килим тъкала,
на неделята и педя,
на месеца лакет тъкала,
затуй е Янка жълта, бледава.

 


Яковци, Еленско (Стоин-ССБ, с. 364).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София
, 1962.