228. Я ВЕЙ МИ, ВЕТРЕ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Я вей ми, ветре, я не вей,
ясен ми гласец не носи
край село, край чердаците -
аз немам либе овчерин.
Мойто е либе дюлгерин
и то го няма тукана,
той е отишел, отишел
в зелена гора елхова
елхови дъски да дяла,
нови мостове да прави,
да мине царя и царица.
Не мина царя, царица,
най мина Йорги и Елена.
Мостовете са люлеят
от Йорговите грехове,
от Еленкини срамове.

 


Болград, Бесарабия, зап. от преселници от Ямболско (Янков, № 330).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София
, 1962.