221. ТРЪГНАЛИ МИ СА, ТРЪГНАЛИ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Тръгнали ми са, тръгнали
беломорските дюлгери
на Бяла дъски да делат,
на Дунав моста да правят.
Като вървели, вървели,
Стоян ми устабашия
той на дюлгери думаше:
- Кой се от нас разбули,
риид пу риид ша гу носиме,
къкту гу й мама носила,
девет мисица на сърции
и гудина на ръце.
Дудий си Стоян издума,
чи са Стоян разболя,
Стоян ми устабашия.
Риид пу риид са гу носили,
какту гу й майка носила
диивят мисица на сърце
и гудина на ръце.
До бял го камък сложили.
Стоян дюлгери думаше:
- Уставете ма, дюлгери,
да ми душата излезе.
Дюлгери думат Стоене:
- Стоене, устабашия,
като са назад върниме,
кът ни майка ти попита,
ний како ша й кажими?
Стоян дюлгери думаше:
- Като ви мама попита,
пък вий на нея кажете:
"Ний си Стоена сгудихме
за мома, за бялодунавка."

 

Върбица, Преславско (непубликувана; Архив ЕИМ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.