208. ЧУЗДА Е ЗЕМЯ ПРИТАЖНА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Сабрали са са, сабрали
ду деветина йолдаше,
та ми са яли и пили
и добра дума думали:
- Яште и пийте, йолдаше,
и добра дума думайте,
с дубром да са заповним
на сае земе чуздинска.
Чузда е земе притажна,
кайну ми майка мащеха;
наше е земя разтажна,
кайну ми майка ружделна.
Койну гу юнак румоне,
той си са болан разболя,
та си е таму останал,
на чузда земя притажна;
чузда е майка пумайчил,
чузди е сестри пусестрил,
чузди е братя пубратил.
Той си са порву замоли:
- Мале ле, пумайчимку ле,
йола ма близу наближи,
оганчек да ми накладеш!
- Сине ле, пусинениче ле,
имаш ли жолти алтоне ле
да си та близу наближем,
оганчек да ти накладам?
Пак си са Лйончу замоли:
- Сестро лю, пусестримку лю,
йола ма близу наближи,
вудица да ми подадеш,
сарцесу да си разквасем,
чи си са с душе разделям!
- Брате ле, пубратиме ле,
имаш ли лепу гиздилу,
да си та близу наближам,
да си ти подам водица?
Пак си са Лйончу замоли:
- Брате ле, пубратиме ле,
йола ма близу наближи,
да си ти, брате, насадя,
кончену да ми тимариш!
- Наближи та ща, брате ле,
кончену ку ми теслимиш,
теслимиш, халал да сториш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.