196. ОВЧАР Е ЖАЛБА ГОЛЕМА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Проклета да е девойкя,
коя овчара либила.
Овчар е жалба голема -
лете летува по гора,
зиме зимува по полье;
сув му е лебец вечера,
постеля му е земняна,
возглавье му е каменно,
завивка му е небесна,
раздумка му е кавало,
дружина му са зли пцета.
За овчар нема празници,
празници и панаири,
за овчар нема девойкя,
ни вода да ю напие,
ни китка да ю отземе,
две думи да ю прикаже -
да стане, да му пристане.
Петимна душа овчарска
топла вечера да яде,
бела премена да носи
и първо либе да либи.

 

Горни Пасарел (сега язовир "Искър"), Самоковско (непубликувана).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.