157. ОВЧАРИ СЕ СБОГУВАТ СЪС СТАРА ПЛАНИНА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

- Остани сбогум, Стара планино,
че те сме млогу зулум сторили -
упасахме ти зелена трева
и испихме ти студена вода.
Изхвърлихме ти дребну камене,
изсекохме ти елшъну ворше,
изделахме гу момям кожлюве.
- И вие сбогум, млади увчере,
сбогум идите, пак да дойдите.
Ен кехаяна здрав дано поде,
здрав дано поде, болан да дойде.
Че ми измами Руса девойка,
та е изведе на планинона,
че е не люби, кайну се люби,
кайну се люби порву любове.
Ами накладе два силни огня,
та че е метна между два огня,
та е сажеже ситан пепелчок,
та си накорми сивуну стадо
и ми отсече личното дорву,
дето стипаше кукувичкана,
та кукуваше и нареждаше -
задали са са, подали са са
от равно поле млади овчере,
млади овчере със сивону стадо.

 

Широка лъка, Девинско (СбНУ, 2, с. 77).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.