156. ОВЧАРИ СЕ ПРОЩАВАТ СЪС СТАРА ПЛАНИНА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Увчере стават и благославет:
- Ставай със здраве, Стара планино,
ний ти спасавме зелена трева,
зелена трева до черна земе;
и ти изпиваме студена юда,
студена юда до дребен пясък;
и ти изсякавме илени върше -
направивме ги на моми урки,
на моми урки, на момци свирки.
Ютговаряше Стара планина:
- Сбогом идете, млади ювчере,
пролет кат доде, пак да додете;
дъждо ще ване, трева ще изникне;
порюв ще доде, юда ще донсе.
Стоян да н' доде, болен да бъде,
че той ми отсяка личното дърво,
личното дърво, лично и прилично,
че го направи на моми урки,
на моми урки, на момци свирки!

 


Топчии, Разградско (СбНУ 47, с. 489, № 25).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София
, 1962.