121. МАРИ ЯНО, МОМА ЯНО

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

- Мори Яно, мома Яно,
като седиш на два пътя,
на два пътя, на два друма,
не видя ли мойте овни,
мойте овни, мой овчере?
Отговаря мома Яна:
- Аз си седа до два пътя,
до два пътя, до два друма,
тук минаха много овни,
много овни и овчере,
та не познах твойте овни,
твойте овни, твой овчере.
- Мори Яно, мома Яно,
мойте овни - лични овни,
напред върви стар кехая,
а след него вакъл овен,
на рог носи златен байряк,
на шия му златен звънец.
Ази си казах на овчаре -
дето минат, да си пият,
да си пият, да не плащат,
кога мина, аз ще плата.
Отговаря мома Яна:
- Тук минаха твойте овни,
твойте овни, твой овчере,
напред върви стар кехая,
а след него вакъл овен,
на рог носи зелен байряк,
на шия му златен звънец.
Твои овчере вино пиха,
вино пиха, не платиха,
пушките си оставиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.