120. ПРИПАДНАЛА ТЪМНА МЪГЛА - 1

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Припаднала й тъмна мъгла
по Елена по лъките,
ту припада, ту се дига.
Не е било тъмна мъгла,
а най било сиво стадо.
Сред стадото млад кехая,
разсвирва го, разтирва го,
с меден кавал разсвирваше,
с тънка шипка разтирваше.
Отговаря вакъл югич,
вакъл югич сред стадото,
той повива вити роги
и поглява жално-милно,
жално-милно срещу пладне.
Попитва го млад кехая:
- Ой та тебе, вакъл югич,
що повиваш вити роги
и погляваш жално-милно,
жално-милно срещу пладне?
Отговаря вакъл югич:
- Ой та тебе, млад кехая,
пладне стана и замина,
ягънцата огладняха,
майките им прегоряха.

 

Добруджа (СбНУ 35, с. 97, № 91).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.