10. ГЕРО ДЖЕЛЕПИН

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

- Геро ле, Геро джелепин,
доскоро беше сиромах,
отскоро стана джелепин.
Дали си ходил хайдутин,
или късмет ти потръгна?
А Геро си им говори:
- Нито съм ходил хайдутин,
нито късмет ми потръгна...
Останах клето сираче,
отидох ратай у село,
здобих се бели грошове,
та си се младо ожених.
Родиха ми се юнаци,
юнаци девет синове.
Направих девет орала,
изорах селска мерия,
засях я с просо, пшеница
и ми се много народи,
та си я скъпо продадох.
Килото просо - желтица,
а жълто жито - по двенки.
Така си станах джелепин...

 

Радилово, Пещерско; лазарска - на домакин, който е бил сиромах, но е забогатял (Илиев, № 140; =Стубел-РПС, с. 116, преработена).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.