36. ПОПРЕЛКА СЕ БЕЛЕЕ
Попрелка се белее
в Марината градинка
под червенът трендафил,
под сладката ябълка.
Отде идат, Маро ле,
деветима овчаре,
с девет тежки сюрии.
Кехая Мари думаше:
- Мари, Маро, Марице,
хай да поем, да свирим
до три ми дена и нъще,
ако ма, Маро, надпоеш -
жа ти харижа стадото,
стадото с тоягата,
ако та, Маро, надсвиря,
жа ти си зема дарове.
Свирили, йоще пяли ми
три дена и три нъщове.
Пак ги е Мара надпяла,
та им е зела стадото,
стадото с тоягата.
Овчар ли хи говори:
- Мари, Маро, Марице,
кога ми зе стадото,
барек ма земи и мене
да ти съм, Маро, кехая,
да ти паса стадото,
стадото с тоягата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.