316. ЗАЕДНО, ХОЛЪМ, ХОДЕХМЕ
- Заедно, холъм, ходехме,
заедно ергеновахме,
заедно булки земахме;
врът зехте булки бойлийки,
бойлийки и кайфетлийки,
весели и засмеяни,
кръфнати и опретнати,
с голямо оважение;
само я, холъм, само я,
с моята църна Настася.
Църна е, холъм, грозна е,
църна е като циганка,
сникната като Махяда
и хич не ми е на сърце,
на сърце, на сърцето ми.
Пък другари му думаха:
- Ти мълчи, холъм, ти мълчи!
Тя като й църна и грозна,
барем ти мъка донесе,
и мъка, и златни пари,
оденца и топавица,
и дванадесте хиляди.
- Опустяла хи мъката,
ръжда хи яла парите,
като не ми е на сърце,
на сърце, на сърцето ми!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.