266. ЗАПАЛИЛО СЕ, МАЛЕ ЛЕ
"Запаляло са, мале ле,
голямо село Гюдюляр,
та гори, мамо, та тляе.
Не гори, мамо, от огян,
ям гори, мамо, от болест,
от болест, от църна чума.
В село ще, мамо, да дойде,
от мене сефте жда стори,
мене ще първо да земе.
Да не си, мамо, плакала
и йоще църно носила,
ям да си, мале, викнала
два момка - два кавалджия,
две моми - две песнопойки,
момците дъски да дялат
и с медян кавал да свирят,
момите пряпор да нижат
и ляпа пясня да пяят.
Че га ма, мамо, носите
през среде село минете,
нагоре байряк дигайте:
сичките, мамо, да видят,
да видят, мамо, да чуят,
че са я Стоян углавил
за мома, за църна земка."
Че легна Стоян, загихна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.