264. ТОНЕ, МОМЕ ТОНЕ
Тоне, моме Тоне!
Разболя са Тона,
та лежа, та боля,
лято, сичко лято,
зима, сичка зима.
Кога пролят дойде,
Тона мами дума:
- Мамо, мила мамо,
мамо, я жда йомра,
да ма закопайте
горе в юртищата
думиж двата дъба,
думиж двата брата,
под дебели сянки,
дето овци пладнят.
Ювчарче жда дойде
овци да попладни,
кавал жда засвири,
кавала говори:
"Тоне, моме Тоне,
тойта руса коса
змейка я юпасе,
тойто бяло лице
мухал го изяде,
тойте църни йочи
змейка ги изпила."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.