254. БОЛНА МИ ЛЕЖИ ХУБАВА ЛАЛКА
Болна ми лежи хубава Лалка
болна ми лежи, та ще да умре.
Лалка си мами тихом говори:
"Аз ще да умра млада-зелена,
млада-зелена, непогодена,
непоносила венчана руба.
Но каго умра, мила ми мамо,
ти ма не копай в чисти гробища,
а ма закопай на кръстопътя.
На главата ми чешма направи,
на сърцето ми нова градинка,
на краката ми нова черкова.
Кое е старо, в църква да влезе,
да се прекръсти и да спомене;
коя е булка, мила ми мамо,
да си налее две стовни вода,
вода да пие и да спомене;
кое е младо, мила ми мамо,
да се отбие в мала градинка,
цвете да бере, китки да вие
и да ги дава на пръво либе,
и да спомене хубава Лалка.
То ще да дойде и мойто либе,
цвете да бере и да поплаче."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.