245. ЗАСПАЛА БЯЛА РАДУНА
Заспала бела Радуна,
мома убава, Радуно,
навърх на Стара планина,
под столовато ореше.
Подуна ветар горянец,
горянец та па долянец,
откърши китка осена,
па я у вода натопи,
та си Радуна пороси
по коса, по бел косичняк,
по поли и половина.
Она се от сан сабуди,
та па на ветар говоре:
- Ветре ле, не надуал се!
Дунаве, не нанишал се!
Орео, не наклатил се!
Колко бех леко заспала,
по-леко засанувала!
Отка бе брат ми погинал,
насан не бех го видела;
сега го насан санувах,
че насан брат ми орати:
"Сестро ле, бела Радуно!
Да кажеш, сестро, на тата,
на тата, та па на мама:
на тата - да се обръсне,
на мама - да се опере
и кърпа да си забради,
а тизе да се омиеш
и косата да си оплетеш;
че кога пойдем с дружина
да пием вода студена,
сичките пият водица,
язе не мога да пия,
защо ме млогу жалите;
па кога прида да пия,
водата ми се размати
от ваши сълзи горчиви."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.