233. СТОЯН НА РАДА ДУМАШЕ
Стоян на Рада думаше:
- Радо льо, моя пръвнино,
гледай ма, Радо, гледай ма
неска, Радо льо, и утре
и утре, Радо, до пладня;
че ща, Радо льо, да ида
отвъд морето в полето,
дето се ражда, Радо льо,
бял ориз и черян пипер,
бял тамян, Радо, бял осак;
тебя самичка оставям,
трудна, Радо льо, навремна.
Кога си рожба добиеш,
по птичка хабер да пратиш,
по птичка - по ластювичка,
по сива бяла гълъба.
Ако е, Радо, момиче,
армаган ша му проода -
бял ориз и черян пипер,
бял тамян, Радо, бял осак.
Ориза пилаф да свариш,
с тамяна да го прикадиш,
осъка свещи да леиш.
Ако е, Радо, момченце,
ша му армаган проодап -
със кривач жълти жълтици,
със шепа бели бешлици -
хубаво дете да гледаш,
да гледаш, да го отгледаш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.