226. ЛИЛЯНКА СЕДИ В ГРАДИНКА
Лилянка седи в градинка,
в градинка под зарзалинка.
Оттам жиравье минаха,
тя на жиравье думаше:
- Жиравье, вие буравье,
като високо фъркате
и нашироко гледате,
през Варна ако минете,
Варна е кале градена,
нашта е къща на краят,
ако йе майка видите,
на майка да хи кажете,
нека ми майка пруводи
от три градинки три билки -
оманът и вратиката
и от лиляка коренът;
да се омая, отрова,
че вейке ми е дудяло,
дудяло и дутегнало
лете на чуздо да жена,
зиме на чуздо да преда.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.