216. ИИЛЕНЦЕ ПЕЕ, МАНИ МО
Пилянце пее, мани мо,
във нашта горна градинка,
пее, мани мо, говори:
- Радке ле, булче убаво,
защо си тъжна, кахърна,
нямаш ли да идеш, да пиеш,
нямаш ли да са веселиш?
Радка пилянце думаше:
- Пилянце пъстро, убаво,
аз имам да ям, да пия
и имам да са веселя.
Като бях, пиле, при мама,
бяла бях като лебеда,
червена като ябълка,
а сега, пиле, а сега
исъхнах като глогиня,
черна съм като къпина.
Пусто женило-чернило,
на лоши хора изпаднах,
на лоши хора имотни -
сутрина рано раняват,
пък вечер късно окъсняват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.