186. ДОВОЛЕН СТОЯН
Стоян си конче чешеше,
чесало му алтънено;
булче му среща стоеше
с лиен и ибрик на ръце,
копринен пешкир на рамо
и на Стояна думаше:
- Я ела тука, Стояне,
ръцете да си умиеш,
топла съм пита месила,
прясна съм риба готвила.
Стоян са викна, провикна:
- Дей гиди, конче ранено,
дей гиди, булче убао,
конче ми струва иляда,
булче ми струва два града,
два града като Цариград!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.