185. БРАНКО ЮНАК И НЕГОВОТО ЛИБЕ
Бранко юнак коня кове -
златни клинци, сребро плочи;
спроти него любне стои.
Бранко юнак проговори:
- Не стой, любне, спроти мене,
да не метам църни очи,
църни очи у тебека,
че убодем врана коня:
или мене в десна рака,
или коня у ногата.
Бранку любне отговаря:
- Кови, кови, Бранко юнак,
я си стоим спроти тебе,
да те прашам, да те питам,
кои друми че удариш -
дали горни, или долни,
дали прашни, или кални?
Ако удариш прашни друми,
да се створим ситна роса,
да наросим прашни друми,
да не прашиш твое ситно,
твое ситно и свилено;
ако удариш кални друми,
да се створим ясно слънце,
да изсушим кални друми.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.