171. СЛЪНЦЕ МИ ТРЕПТИ НА ЗАХОЖДАНЕ
Слънце ми трепти, либе ле,
на захождане,
първо ми либе, либе ле,
на път отвожда,
на дълга пътя, на Анадола.
- Постой, почакай, либе ле,
недей ми ходи.
Имане има сека година,
младост е, либе, саде година!
Той си воседна хранена коня
и си отиде на дълга пътя,
на дълга пътя, на Анадола.
Минало се е мало, немного,
минале ми са девет години,
ей че си иде първото либе
и си завари младото булче,
че болно лежи, глава не вдига,
либе си тихом нему говори:
- Я стани, стани, либе ле,
че съм докарал, либе ле,
товар грошове, шиник жълтици.
А невеста му тихом говори:
- Пусто остало тежко имане,
кога минале млади години.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.