119. ДЕВОЙКО, МОРЕ, ДЕВОЙКО
Девойко, море, девойко,
се лето моя, са пролет -
на есен чужда отмена!
Де твоите думи за вяра:
сутрин на извор за вода,
вечер по късни седенки,
ноще во мала градинка?
Кога те видох на коня,
дойде ми да се убода
во клето сърце мамено.
Най-жал ми падна за майка
че съм й един-едничек!
Песента е преработка на П. П. Славейков по запис на братя Миладинови
от Охрид (Миладиновци, № 477); за сравнение прилагаме оригиналния текст:
"Девойко, мори девойко!
'Са лето мое, 'са пролет,
на есен тугя одмена!
'Са лето сенка ти пра'еф,
студена вода те поеф,
с бладзи яболка те ранеф.
Кога те видоф на коня,*
ми дойде да се убодам;
та жаль ми падна за майка,
дека сум еден у майка."
(*т.е. вече като невеста)
(бел. ред., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.