94. ЛЕЛЕ ЯНКО, МИЛИ СИНЕ
- Леле Янко, мили сине!
Ще те питам, да ми кажеш,
да ми кажеш, да не лъжеш -
всяка вечер коня ковеш,
плочи туряш чисто сребро,
клинци ковеш сухо злато,
вечер идеш, заран дойдеш,
я ми кажи къде ходиш?
- Мила майко, стара мале!
Като питаш, да ти кажа:
вечер ходя във планина,
във планина, във пустиня.
Тамо либя самовила,
самовила първо либе.
Самовила ме заклела,
да не казвам къде ходя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.