641. ВИЛО МОМЕ ЗЕЛЕН ВЕНЕЦ

Том VІ: Любовни песни

Вило моме зелен венец,
пол го вило, пол година,
цел го вило за година.
Си го кладе на главица,
си отиде на водица,
на водица на бел Дунав,
фърли венец по бел Дунав,
на венец му наръчует:
- Пливай, пливай, зелен венец,
да отпливаш юнакои,
юнакои рамни дворье;
ак' излезит юнакои,
юнакои мили татко,
да не ми се в ръка даиш,
ни па да се проприкажиш;
ак' излезит юнакоа,
юнакоа мила майка,
ни да йе се проприкажиш,
на да йе се в ръка даиш.
Ак' излезит млад неженат,
нему да се проприкажиш,
нему да се в ръка даиш.

 

Прилеп; сватбена - при виенето на венеца (Миладиновци, № 537).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.