606. СЕФЕРИНКЕ, ГИЗДАВА ДЕВОЙКО
Сеферинке, гиздава девокьо,
еднаж минах през вашето село,
еднаж минах и тебе излагах,
а то не ли после да повторим.
Извел бих те низ голема рода,
завел бих те на Стара планина,
дека свири Петър Долноземче,
дек' играят диви самодиви -
танец води Гюрга самодива.
Заведе я на Стара планина,
па на Петър тио проговара:
- Свири, свири, Петре Долноземче,
твоя макя, Петре, жив те жали,
жив те жали, цръна кръпа носи;
твойо баща, Петре, жив те жали,
жив те жали, се небричен оди;
твои сестри, Петре, жив те жалат,
жив те жалат, неплетени одат,
жив те жалат, на хоро не идат!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.