57. ПРОВИКНА СЕ ИЗ ГОРА ЗЕЛЕНА
Провикна се из гора зелена
здравко-бравко, цвете миризливо:
- Стойне моме, ябълко червена!
Що не додат моми да ме берат,
да ме берат, китки да ме китят,
или са се босилку предали?
Босиляк е веднаж във година,
във година, лете три месеци,
ала аз съм и зиме и лете.
Лете цъфтя под зелена сянка,
зиме лежа под дебела пряспа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.