50. СТОЙНО ЛЕ, МОМЕ УБАВА
Стойно ле, моме, хубава!
Стойна е лисник денала
с' милого брата Йована;
до пладне лисник дена'а,
от пладне роса зароси.
Седна'а си да пладнева';
Стойна шие свилен ръкав,
Йован сос кавал свиреше;
из кавала изговара:
- Стойне ле, моме хубава!
Колко си, моме, хубава,
бела, цървена у лице,
като петровка ябука;
че прийдем, да те целивам!
А Стойна си му говори:
- Брайно Йоване, Йоване!
Я мучи, това не думай!
Дали сме пуста роднина,
тата и чича два брата,
мама и стрина - етърви,
нийе сос тебе, Йоване,
сос тебе две братанчета!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.