486. ИЗГОРИ МА, СТУЯНО

Том VІ: Любовни песни

Изгори ма, Стуяно,
твойта китка каланфир,
дай ми стърчец от нея.
- Не ти давам, Иване,
за снощните ядове,
дет ме по двор влачеше,
ръцете ми въртеше,
пръстени ми падаха,
мам ми ги сбираше,
в бяла ги кърпа вържеше
и ги в градинка сееше.
Дето пръстени сееше,
лятно ми просо никнеше,
като никнеше, зрееше.
Мома и момък женеха,
женеха, надженваха се;
мома момък надженва,
я че му сърпа захвърли
три дни ми и три далеко.

 

Кипилово, Еленско (Стоин-ССБ, № 2306); каланфир - карамфил.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.