485. ЯНА ИДЕТ ОТ БАНЯТА
Яна идет от банята
измиена, изтриена
и па ситно оплетена,
на лесата китка цвеке.
Раде греит от меана
наядено, напийено,
си явнало бърза коня;
тамо виде бела Яна,
си разигра бърза коня,
си разшири бели ръце,
да прегърнит бела Яна.
Яна му се милно молит:
- Немой лудо, жити коня!
Не чини ми ти страмота.
Се излъга лудо-младо,
я остаи бела Яна;
тамам лудо позамина,
Яна му се шега подби:
- Стрети волкот рудо агне,
не умеит да го давит;
стрети сокол еберица,
па не знаит да я ядит.
И ми дочу лудо-младо,
гюч му падна на лудото:
- Чекай, Яно, ти да видиш!
Па разигра бърза коня,
па разшири бели ръце
и я грабна бела Яна,
я фърли коню зад себе:
- Стой да видиш, бела Яно,
како волкот не умеит
да си давит рудо агне;
како сокол не умеит
да си грабит еберица!
Я отнесе бела Яна,
бела Яна у свой дворье.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.