437. ЗАМРЪКНАЛА Е ХУБАВА ЖЕЛКА

Том VІ: Любовни песни

Замръкнала е хубава Желка,
ой Жело, Желке, хубава Желке,
в Ямбола града на бунарчето.
Там я завари малко татарче,
Желки татарче тихом говори:
- Мър хайде, Желке, мър хайде, джанъм,
да те заведа в златни сараи,
бяла ханъма, Желке, да станеш,
да се наседиш на висок чардак,
да се нанижеш ситен маргарит,
да се наносиш на жълти чехли!
Желка татарче тихом говори:
- Иди си, аго, не ма закачай,
ази си имам любе хубаво;
по двори ходя, аго, чувам го,
на прага стъпя, аго, виждам го.
Йоще ми й мила чемшир градинка,
чемшир градинка с летен шибойчец,
алена й вита ружа кичеста;
по вази няма цветя таквизи.

 

Ямболско; непубликувана (зап. 1960 г.); последните стихове напомнят "Изворът на белоногата" (бел.съст., Д.О. и И.Б).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.