43. КОГА РАСНА, ДИМО, ДИМКЕ
Кога расна, Димо Димке,
кога расна та порасна,
та ми стана толказ мома,
толказ мома за любене,
за любене, за женене.
Лице имаш ясно слънце,
очи имаш черешови,
вежди имаш гайтаньови,
снага имаш тополова.
Кого видиш - наред гориш,
и мен видя - изгори ма,
изгори ма, изсуши ма,
та ма стори сухо дърво,
дърво пламна - пепел стана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.