404. АЗ БЕХ ОШЕЛ, МАЛЕ ЛЕ

Том VІ: Любовни песни

Аз бех ошел, мале ле,
ъв долната махала,
там си найдоф, мале ле,
ду две малки девойки:
диплат невен беряа,
та го китки кичая,
по села го пратаа,
да го носят чуждинци,
да се пукат нашенци,
нашенските момчета.
Я мене се наеди,
яд наеди, дожели,
боднах коня край мома,
коня еднаж, мома дваж,
та и скъсах мерджанът,
мерджанът и каравилят.
Седна мома да сбира,
ем да сбира, да плаче
и лудо си кълнеше:
- Оф та леле, лудо ле,
що ми стори гряота,
та ми скъса мерджанът,
мерджанът и каравилят!
Кък кя ида аз дома,
кък кя кажа аз майци?

 

Булгаркьой, Кешанско, зап. в Константиново, Бургаско; хороводна (Стоин-ИЗТр., № 1266 - "Бутнал коня край мома"); каравил - от карамфил.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.