403. ЯНКА ЗА ОДА ХОДЕШЕ

Том VІ: Любовни песни

Янка за ода ходеше,
пременена, пребелена
със два ми бели фустанье,
с тенка книката престилка,
с напрябос жълти папуци,
с каладисани харкуми.
Отде Василчево замина,
отде Василчево дюгенье,
Василчо седи на дъска,
с булгарията свиреше.
Той виде Янка хубава,
със ябълка я удари,
удари Янка полите,
полите и пазухите.
Янка му тихо говоре:
- Василчо, чедо хаджийско,
недей се с мене закача,
че я съм чедо сиромашко:
майка ми ходи низ село,
та сбира брашно ръжено,
та храни Янка хубава.
Василчо тихом говоре:
- Янке ле мари хубава,
нека си чедо просечко,
я тебе, Янке, ще зема,
не питам, Янке, ни майка,
ни майка, Янке, ни баща!

 

Малко Търново, на собат (Стоин-ИЗТр., № 1293 - "Хубава Янка и хаджийски син").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.