396. РАЗЛЮЛЯЛА СЕ КАЛИНКА

Том VІ: Любовни песни

Разлюляла се Калинка (2)
над море на два каика, мари,
кат се люляла и пяла.
Косата й се развяла
като на пагунь перото,
пагуньено, перьосано.
Гемиджийче тихом говори:
- Мари Калинко, Калинко,
посъбери си косата,
да не се кара майка ти!
- Гемиджийче, лудо гидийче,
ку ти е мила Калинка,
карай каика надолу,
надолу къде Стамбула -
коприна не ми достигна,
вътъка сърма и злато.

 

Малки Самоков, Визенско, зап. в Кости, Василиковско; на зимно хоро (Стоин-ИЗТр., № 1348 - "Гемиджийче и Калинка").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.