384. ЛИЛЯНКА СЕДИ В ГРАДИНКА

Том VІ: Любовни песни

Лилянка седи в градинка,
мари гюзелим Лилянко,
в градинка под зарзелинка,
синчана кесе плетеше
на бяло було цънцанье.
Турчето оттам замина,
турчето бре Асанчето,
той на Лилянка думаше:
- Мари Лилянко, Лилянко,
рачеш ли наша да станеш,
бяла кадъна да станеш,
църно фередже да носиш
и бяло було на глава,
на висок чардак да седиш,
бяла коприна да предеш,
желти жълтици да нижеш?
- Я рача, белки не рача,
ама ме мама не дава,
оти ме мама оглавила.
И той я турчин украде,
та я заведе, заведе
в пустата гора зелена,
дето ни челяк не ходи,
дето ни пиле не фърка.

 

Малко Търново; хороводна (Стоин-ИЗТр., № 1215 - "Турчин открадва Лиляна").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.