373. ДАФИНЧЕ, ПИЛЕ ПИСАНО

Том VІ: Любовни песни

- Дафинче, пиле писано,
Дафинче, каладисано,
мари знаеш ли, помниш ли,
я гато бехме на заман,
на заман, на годините,
на едно место седехме,
на една нова главница,
та една дума думахме
и верно каул правехме:
който се напреж углави,
углави, та се изгори.
Ти ми се, любе, углави,
пък мене, любе, остави
като маненко пиленце,
гато го майка остави
в пустата гора зелена,
та нема криле да фръкне
и нема ноги да стъпне.
Кя го Дафинка прокълна:
- Да даде Господ, любе ле,
турците да те уловат,
та да те, любе, затворат
в царската тевна тевница,
във Едренската хапсана,
девет години да лежиш;
че га те пуснат, любе ле,
по косъм ряка да минеш,
конче комара да яздиш,
с иглени уши зенгии.

 

Урумбегли, Бунархисарско, зап. във Василико, дн. Царево; на пролетно хоро (Стоин-ИЗТр., № 1330 - "Клетви, защото се сгодил по-напред от нея").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.