372. ОЙ ВИШНИЦА РОД РОДИЛА
Ой вишница род родила
от родом се поломила.
Нема рожба кой да бере.
Събрало се малко момче,
малко момче и девойче.
На една клонка си стояле,
една дума си думале:
- Кой са по-напред ожени,
по-напред болен да легне.
За малко нещо да лежи,
за малко за девет годин.
Кога се болен придигне,
на пара хлеб да му месат,
да яде да му остане,
кучето да си нарани.
Комар да му е добър кон
и той да му е вироглан.
Иглени уши дзамгии,
и тия да са широки.
Сламка да му е тояга,
и тя да му е голема!
Съставителите (Осинин и Бурин) отбелязват към песента: "В записа клетвата, която младите си изричат, преминава от трето лице към второ; такива несъобразности са чести явления в народните песни. Тук цялата клетва е дадена в трето лице."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.