367. СЕВДАНО ЛЕ, ЛЮБЕ ЛЕ

Том VІ: Любовни песни

Севдано ле, любе ле,
като си ме любила,
Севдано ле, любе ле,
що не си ми казала,
Севдано ле, любе ле,
и я тебе да люба,
и я тебе, ти мене?
Снощи легнах та заспах,
на сон ми се присони,
дидола мома при мене,
мома със бели фустани,
отгоре сини кафтани,
с тенка книката престилка.
Кога се сепнах, събудих,
нема мома при мене,
мома с бели фустани,
отгоре сини кафтани,
с тенка книката престилка;
суво дърво при мене
и белото каменье.
Ти ли си го донела?
- Байне ле, бате Йоване,
мене ме макя не пуща
деня низ двора да йода,
дилки ти нощя да дойда
и камен да ти донеса!

 

Каваклия, Лозенградско, зап. в Лъджа кьой, Бургаско; хороводна (Стоин-ИЗТр., № 1356 - "Събудил се от сън - студен камък до него").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.