365. СНОЩИ СИ, МАЛЕ ЛЕ, ОТИДОХ

Том VІ: Любовни песни

Снощи си, мале ле, отидох
на Генчово кладенче,
кончето да си напоя,
кончето аджамийчето.
Там си, мале ле, заварих
Генчовата дъщеря,
де легнала, заспала,
под вишничка чурешка.
Чурешката цъфтеше
бяло й синьо, мале ле;
бялото са ронеше,
по пазва й падаше,
синьото са ронеше,
по лице й падаше.
Кончето ми изцвили,
мома от сън събуди.
Хукна мома да бяга,
къпинка я преспъна.
Я са виком провикнах:
- Дръж, къпинко, не пускай -
тебе ще е хвалата,
мене ще е момата!

 

Тополовградско; на пролетно хоро; непубликувана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.