362. СЪН СЪНУВАХ, СЕВДЕЛИНО, СЪН БЪЛНУВАХ
Сън сънувах, Севделино, сън бълнувах,
сън за мене, Севделино, сън за тебе,
че станахме два гълъба,
два гълъба, два лятошни,
на високо подфръкнахме,
че кацнахме край морето,
край морето, сред морето
на бял камък самороден,
да си зобем дребен маргар.
Къде пойде гемиджийче,
плесна ръце, подплаши нъ,
на високо подфръкнахме,
че кацнахме край нивята,
край нивята, сред нивята.
Къде дойде пъдарчето,
с пушка гръмна, удари нъ,
теб удари по крилцето,
мен удари по сърцето.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.