353. НАРАМИЛ СТОЯН, МАЛЕ ЛЕ

Том VІ: Любовни песни

Нарамил Стоян, мале ле,
беглицка коса на рамо,
отиде сяно да коси.
Не найди сяно да коси,
ми найде мома Боянка,
че е легнала, заспала
под лично дърво маслина;
ясно я слънце югряло,
дремна я роса избило.
Мило му бе да я буди,
драго му бе да я следи.
И той се сепна в пазуха,
извади кърпа златена,
та хи лицето забули,
че легна и той при нея.
Че га се сепна, разбуди,
че няма нея при него,
ми студен камък край него.

 

Малки Самоков, Визенско, зап. в Кости, Василиковско, дн. Царевско; жетварска (Стоин-ИЗТр., № 1357 - "Събудил се от сън - студен камък до него").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.