35. СТОЯН МАЙЦИ СИ ДУМАШЕ

Том VІ: Любовни песни

Стоян майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
дума, мале, ще те питам,
ти мене право да кажеш:
Колко съ, мале, колко съ,
колко се дене в година?
- Триста съ, сино, триста съ,
триста шесдесет и седем.
- Толкова села обидох,
такава хубост не видях,
та вчера ходих, мале ле,
на Шумен града, на Сливен;
от Шумен булка зимаха,
та я на Сливен водиха.
Калманата бе вдовица,
вдовица тежка болярка,
край калманата седеше
едно байнево момиче,
момиче було носеше.
Кога ми було мяташе,
зелена гора трептеше;
кога ни поздрависаше,
устата му се лепеше,
като на пенька крилцата.

 

Цикнохор, Малкотърновско, зап. в Кости, Василиковско, дн. Царевско; сватбена - трапезна (Стоин-ИЗТр., № 1130 - "Да не носят моми зелено и червено - царят забранил"); "катимана" и "калимана" - кума; пенька - малка птичка каменарче.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.