345. СТАНИ, МОМИЦЕ, ПОГЛЯДАЙ

Том VІ: Любовни песни

- Стани, момице, поглядай,
скоро ли ми са савнува,
дошло ли ми е времьоно,
да ми са вейке разделим?
Стана момица, погльодна,
и назад си са заворна,
та на юнака викаше:
- Поспи, поседи, юначе,
още е на нощ, полунощ,
порви са петли не пели,
не пели, не повторили, -
Юнак момица не слуша,
рипна, самичяк погльода,
че са бе бяло совнало.
Дено ми конче седлае,
че ми е слонце огряло
на моминкини дворове.

 

Устово, Ахърчелебийско, дн. кв. на Смолян (СбНУ 1, с. 34, № 9).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.